Последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите, бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Чист въздух за здраве“ в Народното събрание. Форумът се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването и по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
Екипът на проф. д-р Димитър Петков от Клиниката по сърдечна хирургия към УМБАЛ “Чирков” имплантира успешно изкуствено сърце на 35 годишен мъж с тежко сърдечно заболяване. Пациентът е приет в лечебното заведение, след като е компенсиран до степен на изписване от друга болница.
Проучванията, доказващи наличието на различните симптоми на инфаркт при двата пола, са широко оспорвани през последните години. Но въпреки това хипотезата за нетипични симптоми при жените надделява. Сърдечният удар, известен с медицинския термин инфаркт на миокарда, възниква, когато кръвоснабдяването на сърцето внезапно бъде прекъснато поради запушване.
България е на първо място в Европейския съюз по преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания. Това е причината всяка година у нас живота си да губят средно 160 души на 100 000 хиляди население под 65-годишна възраст.
„Да се погрижим за себе си, но и за другите, да водим по-здравословен живот, да бъдем активни, да знаем здравните си показатели и да поддържаме активен контакт с лекаря си – това призовава тазгодишната кампания „Използвай сърцето си“, с която за 23-ти път ще се отбележи Световният ден на сърцето.
Според нов метаанализ на изследвания, кръвната група на човека е свързана с риска от ранен инсулт. Метаанализът включва всички налични данни от генетични проучвания, насочени към исхемични инсулти, които се причиняват от блокиране на притока на кръв към мозъка и се случват при по-млади хора на възраст под 60 години
Около 10% от населението в региони с висок доход като Европа и Съединените щати е диагностицирано с едно или повече автоимунни заболявания. Това са хората, страдащи от ревматоиден артрит, псориазис, множествена склероза, лупус еритематозус и диабет тип I.
По-ранни изследвания водят до научно-медицинската хипотеза, че има връзка между някои от тези разстройства и по-високия риск от развитие на сърдечносъдови заболявания.
„Метаболитният синдром или синдрома, известен като синдром Х представлява съвкупност от няколко взаимно свързани рискови фактори. Тези рискови фактори са свързани с повишен риск на захарен диабет и сърдечно съдово заболяване. Тези фактори са – повишено артериално налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на триглециридите и затлъстяване“
В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.
Скок на инфаркти и инсулти отчитат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Сърдечен удар е покосил 5323 българи от началото на годината до края на месец юни. За сравнение за същия период година по-рано броят на пациентите е бил 5116. Сходна е тенденцията и при мозъчните удари, които са повалили 22 421 души за първите шест месеца на тази година при 21 761 за полугодието на изминалата.
